Buch lesen: «Нощна Светлина (Кръвни Връзки - Книга Втора)», Seite 3

Глава 4

Тревър и Кат проследиха вампира, който откриха, през целия град.

- Какво прави той по дяволите? - прошепна Кат, като започна да става подозрителна.

- Изглежда сякаш отива на пазар. - отговори Тревър, когато вампирът спря пред една витрина и погледна тъмното стъкло.

Вампирът бе млад. Не изглеждаше на повече от 18. Имаше права черна коса и носеше очила с кръгли рамки. С тази коса, зализана назад, почти щеше да изглежда представителен, ако не беше бледата му кожа.

Двамата се забързаха, когато вампирът рязко се обърна от витрината и продължи да върви по улицата. Въпреки че магазините бяха затворени, тротоарите бяха пълни по това време на нощта.

Откриха тялото, станало последна жертва на вампира, проснато на една добре окосена поляна. С тяхното обоняние можеха да усетят кръвопиеца, когато стигна до „Родео Драйв“. Там се наложи Тревър да задържи Кат, като й обясни, че има прекалено много хора наоколо и не могат просто да тичат без посока.

Сега следваха един вампир пеша и нито един не беше в настроение за разговори. В следващия момент вече бяха на градски автобус и не знаеха накъде отива той. Най-накрая вампирът натисна бутона, за да слезе. Кат и Тревър слязоха на следващата спирка, преди да продължат преследването. Вампирът продължи да върви и Кат изръмжа объркано.

- Започвам да мисля, че е взел нещо. Почти направихме кръг. - оплака се тя. - Само на няколко метра от клуба сме.

- Ето го! - възкликна Тревър и изтича към една улица, където вампирът изведнъж изчезна.

Маратонките на Тревър издаваха скърцащ звук, когато достигна края на улицата и надникна. Кат стоеше до него, малко наведена, за да могат и двамата да гледат от ъгъла.

- По дяволите! - изпсува Тревър и извади 9-милиметровия си пистолет.

- Все още не разбирам защо носиш пистолет. - каза Кат, макар да знаеше, че и Ник носи. Не на пистолета разчиташе Ник... А на специално направените дървени куршуми. - Това е безсилно срещу вампири.

Тревър се усмихна.

- Забравяш за кого работя. Тези куршуми са специално изработени и избухват при допир, а центърът им е издълбан и запълнен с малко солна киселина. Тази гадост ще разяде всичко.

- Тогава защо киселината не разяжда куршума? - попита Кат, като тайно събираше информация, за да подкупи Ник.

- Има вътрешна обвивка, която се намира в куршума и киселината не може да я разяде. Забравих как се казва. - обясни Тревър. - Достатъчно силна е, за да не бъде увредена от киселината, но и достатъчно крехка, за да се счупи при сблъсък с предмет.

Кат бавно се изправи.

- Ще влезем ли?

Тревър стисна пистолета и влезе пръв, последван от Кат, която държеше остри ками в двете си ръце - подарък от Тревър. Те минаха по цялата алея, докато осъзнаха, че вампирът е изчезнал.

Тревър отпусна ръката си.

- Избягал е!

Кат въздъхна объркано.

- Е, тъй като сме тук, може да се върнем в клуба.

- Много се забавлявах с вас тази вечер, идиоти. - каза глас зад тях. - Настоявам да останете за вечеря.

Кат и Тревър се обърнаха по посока на гласа и замръзнаха, когато видяха вампира, който преследваха, заедно с още петима други.

- Кучият син е знаел, че го следваме. - изръмжа Тревър, като отново хвана пистолета.

Заобиколени от три страни със стени и с вампири от четвъртата, Кат знаеше, че с Тревър трябва да намерят начин да се измъкнат оттам. Тя приклекна, когато вампирите ги заобиколиха. Един с червена коса скочи и буквално се приземи върху тях.

Кат веднага се изправи и се справи с вампира по средата на скока му. Дългите ѝ нокти сега приличаха на животински, макар че не се беше трансформирала. Паднаха на земята, като вампирът падна по гръб под нея.

Кръвопиецът сграбчи дясната ѝ ръка толкова силно, че тя усети как костите ѝ болезнено пукат. Като преглътна болката, тя спусна китка надолу и вкара камата в китката на вампира за отмъщение. Като се освободи, Кат не загуби време и вкара дясната си ръка в гърдите на вампира, като извади сърцето му.

Тревър се прицели и стреля във вампира, който бяха преследвали цяла нощ. Куршумът го удари в гърлото и за момент той погледна Тревър с недоумение, след което започна да крещи и да впива нокти в гърлото си. Крясъкът рязко спря, когато киселината от куршума достигна гласовата кутия на вампира.

Тревър всъщност не видя какво стана после, тъй като бе нападнат от друг вампир. Тялото му бе захвърлено към стената и той падна на земята. Деветмилиметровият пистолет полетя, а на него му се зави свят. Другият вампир се приближаваше, когато Тревър усети нещо в крака си. Като погледна, видя главата на вампира, който беше застрелял, и посегна към нея.

Хвана главата за косата и хвърли все още разпадащия се предмет към приближаващия се кръвопиец. Създанието се отмести и изръмжа, готово да атакува. Нещо проблесна и Тревър видя кама да виси от гърдите му. Тревър се обърна и видя Кат да седи там, цялата в кръв.

- Внимавай! - изкрещя Тревър.

Кат вдигна другата кама и изпъшка, когато вампирът я хвана за ръката и изви острието към гърлото й. Самата болка ѝ даде сили да отблъсне вампира. Тя бързо се обърна към Тревър и успя да извади камата от бедрото си. Потече топла течност, която достигна ходилото ѝ.

Тревър знаеше, че трябва да направи нещо. И двамата бяха ранени. Чувстваше болката в ребрата и рамото си от удара в стената и едва дишаше. Погледна към Кат, която стоеше пред него като преграда. Обмисляше следващия им ход.

Той трябваше да се трансформира в нещо голямо и силно, за да се пребори с тях и да оцелее. Лошото беше, че ако се трансформира, щеше да покаже истинската си същност на Кат. Неговият вид не се разбираше с другите шифтъри заради различията им. Понякога се смесваха с който и да е клан и изчезваха безследно в продължение на десетилетия. Бяха идеалните оръжия във война.

Поради това всяко животно, което избираше, бе 10 пъти по-силно от това животно. Същото се отнасяше и за човешкия му облик, но това не им беше от полза досега. Но ако не се трансформираше, с тях беше свършено.

Внезапно Кат изпусна оръжието си и се сви. Заради раните трансформацията отнемаше повече време. Тялото ѝ се промени, докато не застана на четири лапи. Дрехите паднаха и мястото им беше заето от красива, тъмна козина.

Един от другите вампири нападна и Кат се изправи на задните си крака, като му препречи пътя. Заби нокти в раменете на създанието и оголи зъби срещу него. Без да се замисля, Тревър избра този момент, за да се трансформира.

Останалите два вампира изсъскаха, когато човекът, когото нападаха, се превърна в мечка кадиак. Тревър замахна с грамадната си лапа към един от тях и отнесе половината му тяло, като остави краката да паднат безжизнено. Тъй като знаеше, че вампирът не е мъртъв, Тревър бавно пристъпи към него и смачка главата му със силната си челюст.

Той застана на крака, за да помогне на Кат, когато последните двама вампира го нападнаха с пълна сила. Тревър отстъпи няколко крачки, изрева силно и захвърли единия на пътя. Отново изрева, когато последният вампир впи зъби в ключицата му. Той чу ягуарския вик на Кат и почувства, че тухлената стена се забива в слепоочието му, преди да падне от удара.

*****

Куин и Уорън претърсиха целия район в радиус от 5 мили от клуба.

- Тук няма нищо. - заяви Куин и се опита да се отърси от объркването си. Нещо не беше както трябва... Усещаше го във въздуха.

Уорън улови напрежението в гласа на Куин.

- Не съм изненадан след битката в склада.

Телефонът му избръмча и стресна и двамата. Осъзнаха колко са напрегнати. Извади телефона от джоба на дънките си.

- Ало - каза Уорън и после кимна. - Добре, ще проверим.

Той затвори и пусна телефона в джоба.

- Беше Ник. Намерили са подземен тунел под църквата.

- Трябва да го проверим. - каза Куин, като се опитваше да не обръща внимание на прилива на адреналин.

Далечният вик на ягуар проглуши тихата нощ и накара двамата мъже да замръзнат на място. Те обърнаха глави по посока на звука, преди да се погледнат.

- Кат! - извикаха в унисон.

Уорън незабавно махна телефона от джоба си и го сложи в кобура около коляното си.

Без колебание двамата мъже се трансформираха и след секунди тичаха по улицата. Хората крещяха и бягаха от големите котки, които внасяха смут. Куин поведе и се затича в трафика, като накара една кола да набие спирачки. Тази зад нея се блъсна и предизвика верижна реакция.

Уорън скочи на капака на първата кола и надникна, за да се увери, че хората са добре, преди да продължи да следва Куин по пътя.

Шофьорът на колата бе потресен от случилото се и взе мобилния си телефон.

*****

Джейсън беше отегчен до смърт. Нищо не се бе случвало през последните няколко дни и тъй като Таби и Енви бяха извън града той се побъркваше.

Когато звънна телефонът, той се стресна и бързо го вдигна.

- Станция Рейнджър - каза Джейсън отегчено.

- Да - отговори треперещ глас. - Искам да докладвам за нещо необичайно.

Джейсън въздъхна мислено и взе лист и химикал.

- Добре. Кажете ми какво видяхте, господине.

- Най-ужасното нещо, което съм виждал някога. - каза мъжът задъхано. - Току-що видях пума и ягуар да тичат на свобода в центъра на града. Набих спирачки, когато пумата ми мина пътя и един ягуар скочи на капака на колата ми, погледна ме и последва пумата.

-Навярно пак са избягали от зоопарка. - каза Джейсън, макар това да беше лъжа за пред обществото, за да скрият, че градът беше пълен с опасни диви същества.

- Не. - възкликна мъжът. - Ягуарът носеше мобилен телефон, завързан за задния глезен.

Джейсън погледна другия мъж в офиса с него

- Джейкъб Севидж.

- Значи казвате, че ягуарът носи мобилен телефон, завързан за крака му? - попита Джейсън.

Джейкъб едва не се задави с кафето и остави чашата, като си избърса носа, тъй като част от кафето бе влязло в него.

- Точно това казвам. - изкрещя мъжът толкова силно, че и Джейкъб го чу.

Джейсън поклати глава.

- Добре, господине, успокойте се. Нали казахте, че е избягал, така че сте в безопасност. Благодаря, че се обадихме. Ще го проверим.

Джейсън бързо затвори и се вгледа в телефона, сякаш той щеше да скочи и да го изяде.

- Добре тогава. - каза Джейкъб, след като спря да кашля.

*****

Уорън най-накрая настигна Куин, когато наближиха алея, където ароматът на Кат беше силен. Като завиха зад ъгъла, те стигнаха, когато Кат изтръгна гърлото на един от вампирите, а огромна мечка заби нокти в гърдите на друг. Мечите нокти излязоха през гърба на вампира, като стиснаха кървавото му сърце преди да го изстискат като воден балон.

Кат премигна, като осъзна, че по време на боя... Вампирите някак се бяха увеличили. Тя едва си пое дъх, преди да бъде нападната от един от останалите вампири. Тя изкрещя, когато острите зъби са забиха в хълбока ѝ. Ноктите ѝ пробиха гърба на вампира, докато се опитваше да го отклони. Изведнъж тежестта изчезна и тя припадна от болката, загубата на кръв и умората.

Когато Куин видя вампирът да напада Кат, кръвта се качи в главата му. Той изтича по пътя. Не го интересуваше дали Уорън е с него или не. Повали вампира на земята и му изръмжа заплашително, преди да откъсне врата му с острите си зъби. Чувстваше как ноктите му се забиват в него в паника, но продължи да го разкъсва. Като хвърли главата настрана, той се обърна към Кат и изрева.

Тревър се погрижи за последния вампир, като го разкъса и не остана нищо друго освен торс без глава и крайници. Той вдигна поглед, когато чу виковете на Кат и видя една пума да скача върху вампира, който я беше нападнал. Когато тя отново се трансформира в човек, Тревър застана пред голото ѝ и безжизнено тяло и се наведе, за да я защити от други атаки.

Вниманието му бе привлечено от силно ръмжене и той срещна погледа на много разгневена пума, която го гледаше с явното намерение да убие... Куин Уайлдър.

Тревър бе уморен от битката и това забавяше рефлексите му. Не беше в състояние да разкара Куин и пое цялата сила на атаката. Тревър бе повален на земята и се удари в стената за втори път тази вечер.

Тревър изръмжа и успя да се изправи на задните си крака за две секунди, преди да падне отново на земята. Куин се приближаваше и той не искаше да се трансформира пред пумата, но знаеше, че трябва. Кат сигурно щеше да им каже... Така че какво губеше? Като не можеше да види раните си от козината, той бавно се трансформира и още веднъж се опита да се изправи на крака.

Куин се спря, когато видя мъжа от бара... Уорън го беше нарекъл Тревър. Той изсъска, когато надуши, че Тревър не е обикновен шифтър.. Или поне не беше срещал такъв преди. Това, че не знаеше срещу какво се изправя, не му помогна да се успокои.

Той направи още една крачка, но Уорън застана на пътя му и се приближи до Тревър, като също се трансформира в човек отново. Когато Тревър се олюля, Уорън го хвана за ръката и го взе на рамо. Не виждаше причина да позволи на Куин да срита някой, който не можеше да се защитава.

Тревър погледна Уорън и се усмихна, когато разбра затруднението им.

- Ама че бъркотия. Сега всички сме голи. - каза той и бързо припадна.

Уорън поклати глава и не сдържа усмивката си, защото Тревър беше прав. В такива моменти се радваше, че си носеше мобилния телефон и то по този начин. Той подпря леко Тревър на стената и щеше да вземе телефона, когато чу Куин да ръмжи.

Куин се бе трансформирал и гледаше към изпадналата в безсъзнание Кат. Дрехите ѝ бяха на няколко метра. Бяха разкъсани от трансформацията и не можеха да бъдат облечени. Като реши да мисли за това после, Куин започна да преглежда раните ѝ и спря, когато видя все още течащата кръв от бедрото.

Като помести крака ѝ, за да види откъде идва кръвта, той замръзна, когато видя белега за чифтосване. Изръмжа преди да успее да се овладее. Някой се бе чифтосал с Кат, бе ѝ оставил белега и беше я изоставил.

Куин усети надигащата се ревност и се наведе, за да провери дали все още може да подуши миризмата по кожата ѝ. Това го вбеси още повече.. Тя не миришеше на друг мъж, ухаеше прекрасно.

Като погледна мъжа, пред който Уорън бе приклекнал, Куин се зачуди дали белегът бе оставен от този русокос мечок.

Уорън извади телефона си, като реши за момента да игнорира гневното избухване на Куин. Кат се нуждаеше от помощ и той не възнамеряваше да каже на Куин от кого беше белега за чифтосване. Нека се измъчи и разбере сам.

- Госпожа Тъли? - попита Уорън и после се усмихна. - Добре съм, госпожо. Чудех се дали можем да се срещнем пред „Лунен танц“. Сестра ми и приятелят ѝ Тревър са ранени и имат нужда от медицински грижи, които само вие може да осигурите.

Уорън замълча за момент и после кимна.

- Благодаря, госпожо Тъли.

- Не знаех, че познаваш Тъли. - каза Куин тихо. Той срещна Тъли малко след като семействата се разделиха.

Уорън се усмихна, докато набираше друг номер. Да не би Куин да си мислеше, че само той може да шпионира?

- Ник е загазил повече, отколкото мислех. Госпожа Тъли винаги му помага и домът ѝ е отворен, ако искаме да останем незабелязани.

- Изненадан съм, че досега не сме се срещали. - отговори Куин, като стана още по-подозрителен.

- Ник, намираме се на 10 блока от клуба и ни трябва кола. Донеси дрехи за трима мъже и сестра ти и вземи хамъра.

Уорън затвори телефона, без да изчака Ник да отговори и насочи вниманието си към Тревър.

- Той ли остави белег за чифтосване на Кат? - попита Куин.

- Това, приятелю, не е моя работа. - каза Уорън машинално.

Глава 5

Ник тъкмо остави Стивън и Джуъл в „Нощна светлина“, когато получи обаждането. Джуъл беше притихнала след каскадата на Дийн в църквата. Каквото и да бе направил падналия, за да я успокои, ефектът му отминаваше. Колкото повече се отдалечаваха от църквата, толкова по-параноична ставаше тя. Представяше си ада, през който трябваше да премине приятелят му.

Като помаха на Стивън, Ник бързо взе телефона си и го завъртя в ръце и за малко да го изпусне. На третия път успя да го хване и го отвори.

- Казвай. - изръмжа той. Изражението му доби притеснен вид, преди да натисне газта докрай. За щастие беше решил да кара хамъра, за да отведе Стивън и Джуъл в „Нощна светлина“.

Той пресметна бързо наум и въздъхна, когато си спомни, че Уорън все още пазеше някои дрехи в колата от последния им излет. Никой не си беше направил труда да ги махне. Това спести усилия на Ник да се връща вкъщи. Хубаво беше, че Уорън и Куин носеха почти един и същ размер... Нямаше нищо по-лошо от това да се опитваш да се напъхаш в дрехи, които са твърде малки.

Като включи навигацията на телефона си, той получи точното местоположение на Уорън. Като сви на следващия ъгъл, без да намалява, Ник знаеше, че няма да му хареса това, което ще види.

Ник извади телефона и се обади на Девон, за да му съобщи новостите. Девон бе напуснал града по собствено желание, но беше накарал Ник да му обещае, че ще му се обажда по няколко пъти на ден и ще го държи информиран.

*****

Стивън въведе Джуъл в клуба и бързо я отведе горе. Когато стигнаха до стаята му, той затвори вратата, но не я заключи. Не искаше тя да се чувства като в капан.

Джуъл премигна и огледа стаята, в която бе въведена. Леглото беше с кралски размери и със зелена завивка. Няколко декоративни възглавници бяха сложени на леглото и плюшено животно... пума. Тя не сдържа усмивката си и се засмя нервно.

Тоалетната масичка беше от черен лак с голямо огледало в центъра и малко бамбуково растение. От другата страна на стаята имаше кресло, огромен плосък телевизор, вграден в стената и панел с множество игри, разпръснати пред него.

Джуъл не разбираше защо се чувства толкова спокойна, но изведнъж това чувство бе заменено със страх. Какво си мислеше, че прави тук?

- Защо ме доведе тук? - попита Джуъл, като се обърна към Стивън.

- Защото тук ще си в безопасност. - отговори Стивън. - Няма да се върнеш при годеника си или баща си.

Спокойствието ѝ веднага я напусна и Джуъл поклати глава енергично.

- Не, трябва да се върна. Ако не го направя, Антъни ще ме убие.

- Не може да те убие, ако не те намери. - каза Стивън с леден глас, от който в стаята навлезе студ.

- Ами отец Гордън? - попита Джуъл с повишен глас. - Ако отидат при него, ще ме намерят.

Джуъл започна да обикаля.

- Татко ще е бесен, а Антъни... Не ми се мисли какво ще направи.

Стивън си спомни раната на бузата ѝ.

- Защо по дяволите защитаваш баща си, когато той не го прави за теб?

- Кой ти дава право да питаш? - изкрещя Джуъл, като влезе в тона му.

- Знаеш ли какво? Добре. - Стивън отвори вратата на банята. - Ето вратата. Върви при баща си и при мъжа, за когото си принудена да се омъжиш, защото татко не може да се грижи за бизнеса си. Никой баща не би пожертвал дъщеря си, за да плати собствения си дълг.

Джуъл се втренчи във вратата и направи колеблива крачка, преди да се върне и да седне на леглото. Погледна будилника и осъзна, че бе твърде късно да се промъкне. 02:00 през нощта... По това време охраната се сменяше и това беше единственото време, в което можеше да се върне незабелязано.

- Какво да правя сега? - попита го Джуъл със сълзи в очите. - Къде да ида?

Стивън затвори вратата и коленичи пред нея.

- Защо първо не ми разкажеш всичко?

- Какво? - попита Джуъл.

Стивън й се усмихна.

- Да започнем с фамилното ти име.

Джуъл въздъхна.

- Фамилното ми име е Скот и баща ми управлява курорт в Палм Спрингс за моя... годеник. Боже, гади ми се като произнасям тази дума.

Стивън усети как голям товар падна от раменете му, като видя колко я отвращаваше мисълта да се омъжи за този мъж... Не че би го позволил.

- Добре, успокой се. Опитай да започнеш отначало. - предложи той.

Джуъл пое дълбоко дъх и започна да говори, като разказа всичко.

- Бях в интернат, когато татко се замеси в проблем в курорта. Правителствен агент бе влязъл под прикритие и се опитваше да разкрие цялата дейност на мафията, която се осъществяваше там. Когато татко разбра какъв е този мъж... му беше заповядано да го убие.

Стивън поклати глава.

- Какво стана?

- Татко се забави с убийството... Агентът вече беше предал информацията на по-висшестоящите от него. Когато агентът не се вписа или каквото там правят, ФБР изпрати още агенти и татко беше арестуван. Антъни Валачи плати гаранцията му, след като вероятно подкупи някои от висшите служители и обвиненията бяха свалени. Сега татко има дълг към шефа си. Като не знаеше как да плати дълга си по друг начин, когато се върнах от училище, татко ми каза, че съм сгодена за Антъни и той всъщност се радва.

Джуъл си пое въздух и избърса очите си с ръка.

- Не искам да се омъжвам още... Исках да направя нещо за себе си, да ида в колеж и да работя, може би да пътувам. Този мъж е два пъти по-възрастен от мен. Сега съм затворник, роб на този негодник и грешката на баща ми.

Стивън поклати глава и едва се сдържа да не стане и да започне да обикаля. Накрая не успя и започна да обикаля.

- Мога да оправя това. - каза твърдо той, докато обикаляше. Умът му препускаше.

- Да. - намръщи се Джуъл. - Ти и армията?

Внезапно си спомни ангела който видя в църквата, и погледна с надежда.

Стивън позна името на същия човек, с който Мика се бе скарал няколко седмици преди да изчезне. Мика беше изхвърлил мъжа от клуба с много юмруци и изритване на този задник от стола. Стивън не можеше да не се засмее, когато помисли за това.

Куин обаче не мислеше, че е много смешно. Може би Куин знаеше, че Антъни е голяма работа в мафията и се опитваше да пази Мика. Всъщност това се случи същата нощ, когато Мика изчезна.

Той погледна към Джуъл, когато застана пред нея. Тя беше права... Антъни Валачи беше два пъти по-възрастен от нея и самодоволен задник. Нямаше начин да остави този мъж или баща ѝ да я приближат... Баща... Свещеникът в църквата. Сега този мъж му дължеше услуга... И с малко помощ от Дийн... Щеше да му я върне.

Като отвори телефона си, набра някакъв номер и се усмихна, когато му отговориха отсреща.

- Дийн, още ли си в църквата? Добре, вземи свещеника и ме чакайте там.

Той довърши разговора и се приближи до Джуъл. Като отново падна на колене пред нея, той хвана ръцете ѝ, като нежно галеше меката ѝ кожа.

-Докъде би стигнала? - попита той спокойно, като оглеждаше лицето ѝ.

- Не е достатъчно да избягам. - Джуъл се отврати от тихия си глас. Не искаше да показва страха си така. Захапа долната си устна, като се чудеше какво е намислил Стивън.

- Ако направим всичко както трябва, няма да е нужно да бягаш по-далеч от тук.

- Какво мислиш? - Джуъл се опита да дръпне ръцете си, но той ги държеше здраво.

- Мисля, че не можеш да се омъжиш два пъти.

Стивън трепна, когато тя се дръпна толкова рязко, че се отскубна. Като стана от пода, той я погледна. Тя почти пълзеше до леглото, за да запази дистанция.

- Слушай... - започна той.

- Не. - Джуъл почти изкрещя, когато се качи от другата страна на матрака. Чувстваше се по-сигурно, когато леглото ги разделяше. Лицето ѝ пламна, когато осъзна, че леглото заставаше между тях и в друг смисъл, ако се съгласеше с това безумие.

Тя отмести поглед от леглото.

- Първо, не искам да се омъжвам! Защо да се омъжвам за теб?

Стивън присви очи от обидата, но нямаше да ѝ позволи да умре заради гордостта си. Ако трябваше да я уплаши до смърт, значи си заслужаваше. Освен това... В момента тя беше единствената им улика към Мика. Стивън се усмихна дяволито, тъй като тя му даде още една причина да направи това, което щеше да направи.

- Питаш защо да се омъжиш за мен? Защото, ако можеш да се преструваш, че бракът е истински пред моето семейство и твоето... В спалнята ще е само на хартия. И армията, за която се чудеше, не забравяй, че аз не съм човек, както и семейството и приятелите ми. Така че когато отхвърленият ти бивш се опита да отмъсти... Ние ще сме подготвени.

- Защо би направил всичко това? - Джуъл поклати глава. - И какво имаш предвид с това да се преструвам?

Стивън посочи леглото между тях с ръце.

- В отговор на първия ти въпрос имам брат, който изчезна от няколко седмици и последния човек, с когото са го видели извън семейството, е твоят бъдещ съпруг. И той не е бил приятелски настроен. Така че какъв по-добър начин да привлека вниманието му от това да дръпна веригата? А относно втория ти въпрос, за да работи това, всички трябва да вярват, че сме влюбени и мислим да останем заедно. Но когато сме сами ти ще спиш от твоята страна, а аз от моята. И аз не искам да се лишавам от свободата си. Ако можеш да се преструваш... И аз мога.

Джуъл свали част от напрежението, когато разбра какво има предвид.

- Никой друг няма да знае истината?

- Само нашият ангел-пазител... Дийн. - Стивън се усмихна, когато тя веднага докосна бузата, която Дийн бе излекувал.

- А когато Антъни вече не е заплаха? - отвърна тя.

- Тогава нашият добър приятел свещеникът ще анулира брака и всеки ще тръгне по своя път. Но първо трябва да ни ожени и за да го накараме да направи това… той трябва да е убеден, че сме влюбени и вече сме консумирали брака.

Когато тя го погледна ужасено, той сви рамене.

- Той е свещеник и не лъже, така че ние ще трябва да излъжем вместо него. Когато всичко приключи, можем да му кажем истината.

Но няма да консумираме брака си. - потвърди Джуъл с решителен поглед.

- Мога да се контролирам, ако и ти можеш.

Погледът му улови нейния, като знаеше, че е спечелил първата битка. Сега трябваше само да се моли да може да се контролира, защото в момента му струваше неимоверни усилия да не прекоси леглото и да я направи своя, преди Антъни Валачи да получи друга възможност.

Едно беше сигурно. Семейството му беше вече във война с вампирите и не бяха въоръжени за още една война, освен ако не беше за член от семейството.

- Колко добре можеш да се преструваш? Защото ако семейството ми не мисли, че сме наистина влюбени, сме обречени преди мастилото да засъхне върху свидетелството за брак.

Стивън отвори уста, когато Джуъл бавно се усмихна и запълзя към него. Не потрепна, като чакаше да види какво ще направи тя. Като допълзя на колене до него, тя плъзна ръце около врата му и го наклони, докато устните им се докоснаха.

Беше невинна целувка и Стивън бе покосен, когато осъзна, че тя е девствена.

Джуъл се опита да не трепва, когато той уви ръка около нея и я придърпа. Устните ѝ бяха затворени, но когато усети горещия му допир, тя ги разтвори изненадано, като почувства гъделичкане в корема.

Просто опитвам... Стивън си повтори думите, когато задълбочи целувката. Като почувства как веднага се втвърдява, той сложи длани на раменете ѝ и нежно ги отдръпна. Като видя стреснатия ѝ поглед, той улови желанието, което бе събудил в нея, и се усмихна.

- Да, така... Просто така.

Той докосна брадичката ѝ с пръсти и се обърна.

- Да вървим ли да се оженим?

*****

Уорън и Куин погледнаха, когато хамърът спря и бавно се приближи към тях. Ник едва паркира, когато излезе и отиде отзад да вземе дрехите.

- Какво стана по дяволите? - попита Ник, като подаде дрехите.

- Явно Кат е решила да излезе от клуба. - отговори Уорън, като навлече обикновена бяла тениска. - Не сме сигурни защо Тревър е с нея.

Уорън подаде риза на Куин, за да облече Кат, както и друга риза за пумата и чифт панталони.

- Тя говореше с него в бара, когато тръгнахме. - каза Ник. - Нали не мислиш, че той я е убедил да излязат?

- Мисля, че е обратното. - каза Куин, докато нежно обличаше блузата на Кат. - Ще разберем, когато ги върнем в „Лунен танц“. Но ако онзи русокоско я е убедил да излязат, няма нужда да го лекуваме, защото ще го разкъсам.

Уорън се беше облякъл и обуваше дънки на Тревър.

- Няма да го разкъсаш. Ще намерим отговорите, които ни трябват, когато те се събудят.

След като всички бяха облечени или полуоблечени, те се натовариха в хамъра и се отправиха обратно към клуба.

*****

- Добре, нека изясня това. - каза Енви с ръце върху гърдите. Девон току-що ѝ бе обяснил разказаното от Ник. - Трябва да се върнем, защото сега семейството ти воюва с останалите вампири?

Девон трепна от тона на гласа ѝ. Не харесваше, когато се държи така.

- Това обяснява всичко. - отговори той и се протегна, като я привлече към тялото си.

- Тъкмо дойдохме тук, Девон. - оплака се Енви, като се отдръпна от него. - И не само това. Как ще убедим Крис да се върне? Не го познаваш както аз. Ако Крис не иска да отиде, няма да помръдне.

Девон веднага си представи как Енви и Таби са го вързали с въже, а падналият седи там с кръстосани ръце и клати глава. Въображаемият Крис грабна въжето и го дръпна и всички паднаха по лице.

Той не определя какво да правиш. - заяви Девон, като отхвърли въображаемата картина. Независимо дали той ще се върне или не, аз трябва да го направя. Но, ако той се върне с нас... Ще сме квит.

Енви въздъхна.

- Девон, разбирам какво казваш. Семейството ти сега е и мое семейство, но не можем да захвърлим всичко при първия проблем.

- Брат ти ще е в центъра на тази бъркотия, Енви. - каза Девон объркано. - Той е човек и знаеш, че няма просто да си седи на задника и да чака всичко да се успокои. Той е ченге. Тази война е колкото наша, толкова и негова.

Когато Енви се обърна, за да не ѝ се налага да го гледа, Девон се намръщи и я придърпа към гърдите си, като я прегърна. А и според казаното от Ник, Кат е ранена. Тя и бившият ти-идиот са били ритани от единия до другия край на града.

- Тревър?

Гласът й бе изпълнен с тревога и тя осъзна грешката си, когато Девон я прегърна властно. Като промени гласа си малко, тя добави:

- Какво общо има той?

Девон присви очи. Не искаше да изтъква, че Тревър й беше казал истината в паркинга в деня, когато тя скъса с него. Вместо това той изтъкна друга лъжа.

- Знаеше ли, че Тревър дори не е човек?

Този път Енви дори не си направи труда да се преструва. Като се изви в ръцете му, тя погледна Девон с учудване.