Погрешно Схващане

СЪДЪРЖАНИЕ

 ОУЕН ДЖОУНСАдриана НешеваПОСВЕЩЕНИЕБЛАГОДАРНОСТИВДЪХНОВЯВАЩИ ЦИТАТИСЪДЪРЖАНИЕ1 ИЗБОРЪТ НА ХОБСЪН2 ПРОБУЖДАНЕ3 МАЛКИЯТ ПОМОЩНИК НА МАМА4 ВДЪХНОВЕНИЕ5 СЪСЕДИТЕ6 ПРИЯТЕЛИТЕ НА МЕГАН1 ПРОБЛЕМЪТ НА ГОСПОДИН ЛИ

1 

2 ПОГРЕШНО СХВАЩАНЕ

Духовен водач, Призрачен тигър и една страховита майка!

от

1 ОУЕН ДЖОУНС

Превод:

1 Адриана Нешева

© 2021 г. Оуен Джоунс

Погрешно схващане

Пето издание

от Оуен Джоунс

Публикувано от

Megan Publishing Services

https://meganthemisconception.com

Правото на Оуен Джоунс да бъде идентифициран като автор на това произведение е защитено по смисъла на членове 77 и 78 от Закона за авторското право и патентите от 1988 г. Защитено е моралното право на автора.

В тази художествена творба персонажите и събитията са или плод на въображението на автора, или са изцяло фиктивни. Някои от местата може да са реални, но събитията са напълно фиктивни.

Свържете се с мен на:

http://facebook.com/angunjones

http://twitter.com/owen_author

owen@behind-the-smile.org

http://owencerijones.com

Присъединете се към нашия бюлетин за вътрешна информация

относно книгите и творбите на Оуен Джоунс,

като въведете своя e-mail адрес тук:

http://meganthemisconception.com

Други романи от същата поредица:

Поредицата Меган

Духовен водач, Призрачен тигър и една страховита майка!

Погрешно схващане

Тринадесетата годишнина на Меган

Училищната екскурзия на Меган

Училищните изпити на Меган

Последователите на Меган

Меган и изгубената котка

Меган и кметицата

Меган става обект на присмех

Посещение на бабата и дядото на Меган

Бащата на Меган се разболява

Меган отива на почивка

Меган и крадецът

Меган и велосипедистът

Меган и старата дама

Градината на Меган

Меган в зоопарка

Меган на поход

Меган и състезанието по готварство в Института за жени

Меган на езда

Меган кара яхта

Меган на карнавал

Меган по Коледа

1 ПОСВЕЩЕНИЕ

Това издание е посветено на съпругата ми Праном Джоунс за това, че прави живота ми по-лесен, доколкото е по силите й, и се справя чудесно, и на родителите ми Колин и Марион за прекрасното възпитание, което дадоха на мен и моите братя.

Всеки определя своята карма.

1 БЛАГОДАРНОСТИ

На съпругата ми Праном за търпението й и на приятеля ми лорд Дейвид Просър за помощта при оформлението на корицата.

1 ВДЪХНОВЯВАЩИ ЦИТАТИ

Не вярвайте на това, което чувате.

Не вярвайте на неща, само защото те са били чути и казани от мнозина.

Не вярвайте сляпо, само защото тези послания идват от древни писания.

Не вярвайте сляпо на авторитета на своите учители и на по-възрастните.

Не вярвайте на традициите, само защото те са били предавани между много поколения.

След разглеждане и анализиране, когато това нещо не противоречи на здравия разум и допринася за доброто и благото, както на отделния човек, така и на всички, тогава го приемете и живейте в съответствие с него!

Гаутама Буда

------

Велики Дух, чийто глас е във вятъра, чуй ме. Позволи ми да израсна със сила и знания.

Остави ме да съзерцавам червено-лилавия залез. Нека ръцете ми да уважават нещата, които си ми дал.

Научи ме на тайните, скрити под всяко листо и камък, както си учил хората от минали векове.

Позволи ми да използвам силите си, не за да бъда по-велик от брат си, а за да се боря с най-големия си враг - себе си.

Позволи ми винаги да заставам пред теб с чисти ръце и отворено сърце и нека както Земният ми живот избледнява като залеза, така и Духът ми да се връща при теб без свян.

(Из традиционна молитва на

Сиукс

)

1 СЪДЪРЖАНИЕ

1 Изборът на Хобсън

2 Пробуждане

3 Малкият помощник на мама

4 Вдъхновение

5 Съседите

6 Приятелите на Меган

 Недопустимото

1 1 ИЗБОРЪТ НА ХОБСЪН

Меган отново беше заключена в избата с въглища, готова да заплаче. Тя беше само на дванадесет и не можеше да разбере защо майка й би й причинила такова ужасно нещо. Вече се беше случвало няколко пъти, но вероятно, помисли си тя, баща й не знаеше нищо за това. Никога не му беше казвала и беше сигурна, че и майка й също никога не би му казала нищо.

Между нея и майка й имаше негласен договор да не се разочароват взаимно, но ето я отново, седнала в избата, в мръсотията и праха с Бог знае какви ужасни създания, вперили очи в нея.

Тя не знаеше. Беше тъмно като в мрак и тя направи всичко по силите си, за да не се разплаче и да помоли майка си да я пусне. Беше опитвала да го стори и преди и майка й й бе поставила безумни изисквания като условие за освобождаването й. Условие, което тя знаеше, че не може да изпълни, колкото и да се стараеше.

Понякога й се струваше, че само тя възприема договора им на сериозно.

Въпреки усилията й, сълзите отново започнаха да се стичат по бузите й, като оставяха невидими речни корита по праха на лицето й, отмивайки въглищния прах върху училищната й униформа. Беше прекалено много, наистина. Как може някой, който я разбира толкова добре, да се държи толкова жестоко към единствената си дъщеря?

Меган подскочи неволно, когато майка й умишлено удари вратата с прахосмукачката, докато минаваше покрай нея. Нямаше дори лъч светлина, който да й донесе утеха, така че тя направи това, което бе открила, че й помага най-много - изкатери се нагоре по купчината въглища до стената и след това продължи надясно, докато намери ъгъла.

Там тя уви дългата си пола около краката си, за да не може нищо да се прокрадне под дрехите й, и я подпъхна отдолу. Закопча всички копчета на блузата си, издърпа чорапите си, навлече пуловера на главата си и прибра ръцете си в ръкавите. Меган знаеше, че това е най-сигурният начин да се предпази от всичко, което живееше в избата за въглища. Тя не се страхуваше от призраци и подобни неща, макар че всъщност в това беше проблемът, но не харесваше насекоми да пълзят по нея и не можеше да понесе мисълта да бъде ухапана и да й бъде изсмукана кръвта. Тя мразеше и паяците, но увита в пашкула на училищната си униформа, знаеше, че над чорапите й има няколко сантиметра кожа, до която тези зловещи пълзящи същества можеха да достигнат. Няколко квадратни сантиметра от двете страни, за да бъдем точни, защото ръцете й обгръщаха прасците плътно до бедрата.

Искаше й се да спре да плаче. Дори само за момент, но знаеше, че в крайна сметка ще го направи, докато чака да бъде освободена. Знаеше и кога това ще се случи - към пет и половина, оставяйки й половин час да се изкъпе, преди баща й да се прибере от работа.

Меган разбра защо майка й прави това. Защото се страхуваше, а Меган не. Майка й се страхуваше за дъщеря си и затова искаше да я накара да се страхува като нея. Проблемът беше, че Меган не се страхуваше и не виждаше нищо, от което да се страхува. Сто пъти се беше опитвала да обясни на майка си, но тя просто я изолираше или образно, или буквално както сега.

Родителите й бяха католици, но майка й се придържаше към католическите си принципи, а баща й не чак толкова. Майка й се страхуваше от Живота след смъртта, поне така казваше, но не за себе си, тъй като се смяташе за праведна католичка и беше убедена, че мястото й в Рая вече е гарантирано, стига да продължи да изпълнява своя дълг. Според Меган проблемът беше, че майка й смяташе, че част от нейния дълг беше да заключи дъщеря си в избата за въглища, поради което сега тя беше там.

Баща й също беше католик по рождение, но не беше толкова стриктен в принципите си като майка й. Той вярваше, че ако хората искат да се изложат на вечни мъки, това е техен избор. Той се грижеше за собствената си душа и за душите на тези, които обичаше, но вярваше в свободния избор, дори на малките момичета.

Меган обичаше и двамата, въпреки това, което майка й й причиняваше, защото, макар че беше малка, тя осъзнаваше, че дълбоко в душата си майка й има чисти намерения. Тя дори се опита да обича еднакво и двамата, но проблемът, според Меган, беше, че майка й или не беше имала добри Учители, или беше твърде уплашена, за да повярва на собствените си очи, уши или сетива.

Тя не беше съвсем сигурна какво точно е това, просто знаеше, че е част от нея, както бе част от други, но майка й не го признаваше и затова не искаше да вярва, че и други са като Меган.

- В края на краищата - беше й казала майка й - аз съм на тридесет и четири, а ти си само на дванадесет. Аз учих в католическо училище, а ти посещаваш някакво междуконфесионално общообразователно училище.

Майка й очевидно нямаше никакъв проблем с общообразователната училищна система, но процеди през зъби думата „междуконфесионално“. Меган никога не разбра проблема. Беше срещала както добри, така и лоши хора, умни и не толкова умни и осъзнати и не толкова осъзнати хора в повечето религии.

Майка й попадаше в категорията на добрите по душа, умни и доста осъзнати.

Баща й беше добър, умен и сравнително осъзнат.

Меган се оценяваше като добра, разумна и много осъзната.

Това беше нейният проблем. Ето защо тя беше сгушена в ъгъла на изба със смолисто черни въглища, заобиколена от всякакви създания, които вероятно пълзяха по нея точно в този момент. Тя потръпна при тази мисъл, но подсмърчането вече беше спряло, както знаеше, че ще стане.

Знаеше, че има две възможности.

Тя можеше да разкаже на баща си какво се случва с нея зад гърба му и да предизвика скандал, който да доведе до развод или изпращането й в дом за детски грижи или да се преструва, че не го осъзнава, както го наричаше тя.

Меган беше разбрала, че най-доброто, което можеше да направи, когато е затворена в избата, е да мисли за нещо друго и това, за което най-много обичаше да мисли, бяха нейните приятели. Тя нямаше много приятели, но те бяха специални за нея. Любимите й приятели бяха дядо й, Уачинхинша и домашната й котка.

Тя затвори очи, опита се да се отпусне и да си ги представи как стоят пред нея или седят до нея. Това й носеше усещане за топлина и затова го правеше винаги, когато беше разстроена. Това беше един от триковете й за справяне с несправедливия живот.

Меган си помисли, че усеща нещо да се допира до бедрото й, и чу тих шум, заглушен от пуловера й.

Тя замръзна за момент.

1 2 ПРОБУЖДАНЕ

Всичко започна, когато тя беше малко дете. През деня оставаше с баба си по майчина линия, защото и двамата й родители работеха. Родителите на майка й бяха традиционно семейство, в което съпругът ходеше на работа, а съпругата стоеше вкъщи и вършеше каквото има в домакинство, в което децата вече се бяха оженили и напуснали дома. Госпожа Уайт никога не бе имала свои приятели. Всеки, когото познаваше, беше приятел или съпруга на приятел на съпруга й и затова, когато той почина, госпожа Уайт практически нямаше никакви приятели.

Няколко пъти госпожа Уайт си беше мислила, че усеща, че се побърква от скука и самота.

Следователно грижите за Меган през деня, а понякога и през нощта, бяха благодат. Госпожа Уайт искаше да каже на много хора, че това й помогна да не полудее от скука, но години по-късно Меган често се чудеше дали нейната поява не е настъпила прекалено късно, за да предотврати това.

Първият признак, че нещо не е наред, се появи, когато Меган беше бебе. Меган започна да вдига играчките и предметите с лявата си ръка, което беше много лош знак за госпожа Уайт. В началото госпожа Уайт просто преместваше предмета в дясната ръка на Меган и казваше:

- Лявата ръка е лоша, дясната ръка е добра.

Но след няколко седмици, когато Меган все още не беше „запомнила“ правилния начин, тя получи потупване по лявата ръка, както и предупреждение, че лявата ръка е лоша.

Както всяко дете на тази възраст, след строгия метод на обучение на Павлов, Меган се научи да използва дясната си ръка. Баба й понякога беше толкова доволна от това как Меган реагира на нейното обучение, че един ден тя триумфално съобщи добрата новина на дъщеря си, която не беше забелязала, че сега Меган използва само дясната си ръка, за да вдига предметите, докато преди това предпочиташе лявата.

Сузан, майката на Меган, не беше мислила за това. Знаеше, че майка й има „своите странни методи“, и й позволи да ги използва. Това, което обаче забрави, беше, че майка й ги бе упражнявала и върху нея и че ако не беше го правила, тя щеше да бъде друг човек. Като начало щеше да е левичарка.

Сузан не каза на съпруга си Робърт, че Меган се е родила със склонност да използва лявата си ръка, но тя е била „изкоренена“ от нея, тъй като, бидейки левичар и много по-толерантен към такива стари суеверия , той нямаше да го одобри. Една от причините госпожа Уайт да не одобрява Робърт бе, че той бе левичар, но тя смяташе, че вече е твърде късно да спаси него и душата му.

Беше направила всичко по силите си, за да попречи на Су