Перли от българския фолклор/Perli ot balgarsskija folklor/

Автор: Иванка Иванова Питрек

Артистично име: Иванка Иванова

Перли

от

българския фолклор

„Нови песни от района на Пазарджик“

Четвърта част

„55 авторски песни на Иванка Иванова по образци

на автентични народни песни с ноти и текст”

ISBN 978-3-8442-8619-9

Описание на книгата на три езика

BG

55 непубликувани авторски песни на певицата, създадени по образци на автентични народни песни от Пазарджишко, с ноти и текст, класифицирани по вид и с обяснения на чуждиците, непознатите и диалектните думи.

D

55 unveröffentlichte Autor Lieder der Sängerin erstellt auf Grundlage authentischer Volkslieder aus der Region Pazardshik incl. Noten und Texte von Art und Erklärungen der Fremdwörter, unbekannte Wörter und Dialekt eingestuft.

E

55 unpublished songs of the singer based on authentic folk songs from Pazardzhik, with music and lyrics classified by type and explanations of foreign words, unfamiliar words and dialect.

ПРЕДГОВОР

Автор – композитор, аранжор и съставител на електронната книга

„Перли от българския фолклор”

„Нови песни от района на Пазарджик“

Четвърта част

е народната певица Иванка Иванова Питрек, чието артистично име е Иванка Иванова. Песните й не са издавани – авторски, създадени по образци на автентични народни песни от регион Пазарджик, които е събирала през годините.

Както Ви е известно тя е събрала над 1000 автентични песни.

Нейните книги до сега са всички с издавани и вече популяризирани песни от Пазарджишко, които тя самата изпълнява.

Кое е това, което накара авторката да издава тази нова поредица от книги?

Любовта към българският народ и нейната дългогодишна мечта да издаде книги със събраните от нея песни. Песни, които да останат за бъдещото поколение и за всички почитатели на българския фолклор по света.

Народът ни е оцелял, защото е пял….

И в песните му са бита , нравите, историята, обичаите…

Корените на българщината са именно в народното творчество въобще ,а това е нейната цел-

те да бъдат запазени и съхранени за поколенията.

До сега записаните й песни са в предишните й електронни книги , които са Ви известни:

2012 г. – “Фолклорно посвещение” – Самоучител по народно пеене на четири езика – български, руски, немски и английски

http://youtu.be/kQBpUAfiHCM

2013 последва четирилогията „Песните на Иванка Иванова” – първа,втора,трета и четвърта част на три езика – български, немски и английски – всяка книжка с по 44 народни песни от репертоара й с пазарджишки народни песни с ноти и текст.

Всички 176 песни са записани в различни адиостанции, телевизии, компакт дискове. В четвърта книжка се представи и с една авторска - карнавалната песен на немски език „Катрин”.

Stanchitse le bayovata tetralogy Ivanka Ivanova s songs BG,DE,E

http://www.youtube.com/watch?v=hW4K4R0449o&feature=youtu.be

2013 излезе на три езика - български, немски и английски електронната книга “Страшният хайдушки войвода Страхил”

Самата книжка е малка, но може спокойно да стане тема за сценарий на игрален филм за известният български хайдушки войвода Страхил.

Песента за филма си е в книжката и е с ноти и текст.

2014 „Перли от българския фолклор”

„Нови песни от района на Пазарджик“

Първа, Втора и Трета част.

2014 В сегашната електронна книга „Перли от българския фолклор” „Нови песни от района на Пазарджик“ Четвърта част са представени:

битови народни песни,битови мистични –змейове, битови обредни народни песни-

Великденски народни песни, битови обредни народни песни-народни песни за за Гергьовден, битови исторически народни песни, любовни народни песни, седенкарски народни песни и хайдушки народни песни .

За Ваше улеснение са представени накратко и особеностите на Пазарджишката фолклорна област.

Следете за реализацията на други проекти на народната певица Иванка Иванова.

Всички досегашни нейни продукции ще намерите в профилът й на адрес:

http://www.epubli.de/shop/autor/Ivanka-Ivanova-Pietrek/4169.

Особености на Пазарджишката фолклорна област

Пазаджишката фолклорна област,като специфична част от Тракийската област е смесена област от фолклорно – песенна гледна точка.Тя е повлияна отТракийската,Шопската, Родопската и Пиринската песенна традиция.

Характеризира се с голямо разнообразие от тактове. Обособена е двугласна част от град Вакарел до река Тополница, а в селата Сестримо и Варвара се пее антофонно с две певици в група.Около Велинград се обособяват двугласните песни с раздвижен

втори глас. Максималният интервал между първи и втори глас е кварта. От Пазарджик започва западната част на Тракийската низина.

Градът е кръстовище между Европа и Азия.

Типична за Пазарджишкото пеене е паузата между куплетите при пеене.

Характерни за областта са тактовете 2/4 – Право хоро,2/4 – с първо ударено време - Буенек, 11/16 – Криво хоро, 7/8 – Ръченица,

5/8 – Пайдушко хоро,9/8 – Дайчово хоро,13/16 и смесени тактове като 5/8 +9/8, Йовино хоро – 7/8б+11.8, 5/9 + 9/8, 5/8+11/16 и др.

Бавните песни са с типично движение на гълото – така нареченото „тресене” /модулиране на звука/.

Тематично песните са изключително разнообразни:жетварски, трапезни,юнашки, митически, хайдушки,седенкарски,исторически, любовни, трудови и други.

Традиционни инструменти са:

кавал, гайда / джура - висока гайда/, гъдулка, тамбура, тъпан.

БИТОВИ НАРОДНИ ПЕСНИ

1. Вечер малка моме

„Вечер малка моме, моме ле,

вечеряла ли си,

вечеряла ли си,моме ле,

агне яла ли си?”

„Не съм вечеряла, байо бе,

не съм агне яла,

цяла нощ съм седяла, байо бе,

Георги съм чакала.

Георги съм чакала, байо бе,

от лов да ми дойде,

от лов да ми дойде, байо бе,

лов да ми донесе.

Лов да ми донесе, байо бе,

лов да ми донесе,

дребно славейченце, байо бе,

дребно славейченце!”

Непознати думи

Байо – бате –

м., неизм.

1. По-голям брат по отношение на по-малък брат или сестра.

2. Дано, моме Дано

Дано, моме Дано,

била ми е Дана,

била ми е Дана,

войводова слуга.

Служила ги Дана,

служила, поила,

служила, поила,

три дни и три нощи.

Дори задрямала,

чаша изпуснала,

чаша изпуснала,

вино разсипала.

Бре, дек го разсипа,

тамо е никнало,

тамо е никнало

дърво миндалово.

Дърво миндалово

и цвят е цъфнало,

и цвят е цъфнало

и рожба родило.

Непознати думи

Слуга мн. слуги, м.

1. Лице, наето срещу заплащане да върши домашна или полска работа; прислужник, наемник. Той има двама слуги.

войвода - мн. войводи, м.

1. Истор. Предводител на хайдушка чета или дружина по време на турското робство.

2. Остар. Военачалник.

3. Истор. През Средновековието – управител на град, малко княжество в някои славянски и балкански страни.

прил. войводски, войводска, войводско, мн. войводски.

Миндалово дърво - индийски бадем

3. Зажени се юнак Георги

Зажени се юнак Георги

за сестрина си дъщеря,

сестра си кума калеса,

тя не ще кума да иде.

Тя праща щерка Иринка,

па на Иринка думаше:

„Мома Ирино, Иринке,

като идеш на сватбата.

На сватбата, вуйчова ти,

не туряй лице в коприна,

във бяла и във червена,

да не остреляш някого!”

Най туряй лице в коприна,

във синя и във зелена!”

Не слуша Иринка майка си,

най тури лице в коприна.

Във бяла и във червена,

па отиде на сватбата,

най-напред е остреляла,

вуйчо си Георги, млад юнак.

Вуйчо си Георги, млад юнак,

в клето го сърце удари.

Георги тъпанджии думаше:

„Свирете свирни високо!

Свирете свирни високо,

бийте тъпани на ясно,

че ще се жени юнак Георги,

за сестрина си дъщеря!”

Непознати думи

кума – кум -кумът, кума, мн. кумове и кумове, м. Който е венчавал някого; кръстник.

калесвам- калесваш, несв. и калесам, св. Остар. Поканвам на сватба, като ходя по домовете и черпя с вино. В четвъртък калесват за сватбата.

4. Калина гърло боляло

Калина гърло боляло,

свекърва й го лекува,

не слага благи мехлеми,

най слага люто, по люто.

От зелен гущер краката,

от усойница главата,

колко й гърло лекува,

а то повече отича.

Калина дума на Стоян:

„Либе Стояне, Стояне,

я впрегни кола железни,

та ме закарай у дома!

Та майка да ме лекува!”

Стоян си кола запрегна

и я у дома закара,

та майка й да я лекува.

Непознати думи

Левент - мн. левенти, м.

1. Много висок и здрав, силен мъж, обикн. млад. Станал е левент.

2. Като прил. Който е висок, здрав и силен. Левент Никола. Синоними на думата левент

(същ.) здравеняк, едър, снажен, здрав, силен, строен, юнак, мъжага. Превод на думата левент на английски език:well-built /strapping young man/ fellow

комшийка - съседка

скришом- скрито, тайно

5. Легнала света Неделя, лельо

Легнала света Неделя, лельо,

легнала света Неделя,

на света Петка на скута, лельо,

на света Петка на скута.

Как е легнала, заспала, лельо,

как е легнала, заспала,

Света Петка я будеше, лельо,

Света Петка я будеше.

Света Петка й говори, лельо,

Света Петка й говори:

„Я стани, Света Недельо, лельо,

я стани, Света Недельо!

Да идем в гора зелена, лельо,

да идем в гора зелена,

да берем дърва букови, лельо,

да правим хурки шарени!”

Непознати думи

скут- скутът, скута, мн. скути и скутове, (два) скута, м. Пространството, затворено от ръцете, краката, корема и гърдите на седящ човек. В майчините скути.

хурка- мн. хурки, ж. Специално пригодена дълга пръчка, върху която се закрепва къделя вълна и др. при ръчно предене.

6. Мама на Ганка думаше

Мама на Ганка думаше:

„Мър Ганке, мър първо чедо,

що вехнеш, Ганке и съхнеш?

Откак та мама посгоди,

весела не та видяла,

ни с бяло да се премениш.

Ни с бяло да се премениш,

ни на хорото да идеш,

ни със невести за вода!”

Ганка на мама думаше:

„Мамо ма, мила мамо ма,

как да съм, мамо, весела?

Ти кат ма, мамо, посгоди,

ти пита ли ма, или не,

за кого да се оженя?

Ами ма, мамо, продаде

на Иванчо, на болярина,

дето го мамо не исках!”

Непознати думи

Боляр- мн. боляри, м. Истор. Благородник, който принадлежал към висшия слой на феодалната класа в България от IХ до ХIV в.

7. Мари Маро

Мари Маро, мър изгоро,

стига ходи, горе, долу,

горе долу, в ливадете!

Мари Маро, мър изгоро,

в ливадите не косени,

стига береш тези билки!

Мари Маро, мър изгоро,

омайниче, разделниче,

стига слуша чужди хора!

Непознати думи

Ливада - мн. ливади, ж.

1. Място в поле или в планина, обрасло с трева за косене, за сено. Зелени ливади. Планинска ливада.

изгора - ж., само ед. Възлюбен, любим (жена или мъж).

Омайниче - мн. омайничета, ср. Планинско или полско растение с едри златистожълти или червени цветове.

8. Наша Вела сама бела

Наша Вела, сама бела,

леле Вело ле, бела Вело,

тя се у дома не мие,

леле Вело ле, бела Вело.

Тя се мие на планина,

леле Вело ле, бела Вело,

на планина, на пладница,

леле Вело ле, бела Вело.

Дет овчари овце пладнат

леле Вело ле, бела Вело,

овце пладнат, мляко доят,

леле Вело ле, бела Вело.

Овце пладнат, мляко доят,

леле Вело ле, бела Вело,

мляко доят и подсирват.

леле Вело ле, бела Вело”

Непознати думи

Пладница – пладне - ср., само ед.

1. Средата на деня, когато слънцето е най-високо на небосвода; обед. Наближаваше пладне. Пладница е мястото, където пладнуват овцете на обяд.