Перли от българския фолклор /Perli ot balgarskija folklor

Автор: Иванка Иванова Питрек

Артистично име: Иванка Иванова

Перли

от

българския фолклор

„Нови песни от района на Пазарджик“

Трета част

„55 авторски песни на Иванка Иванова по образци на автентични народни песни с ноти и текст”

ISBN 978-3-8442-8313-6

Описание на книгата на три езика

BG

55 непубликувани авторски песни на певицата, създадени по образци на автентични народни песни от Пазарджишко, с ноти и текст, класифицирани по вид и с обяснения на чуждиците, непознатите и диалектните думи.

D

55 unveröffentlichte Autor Lieder der Sängerin erstellt auf Grundlage authentischer Volkslieder aus der Region Pazardshik incl. Noten und Texte von Art und Erklärungen der Fremdwörter, unbekannte Wörter und Dialekt eingestuft.

E

55 unpublished songs of the singer based on authentic folk songs from Pazardzhik, with music and lyrics classified by type and explanations of foreign words, unfamiliar words and dialect.

ПРЕДГОВОР

Автор – композитор, аранжор и съставител на електронната книга

„Перли от българския фолклор”

„Нови песни от района на Пазарджик“

Трета част

е народната певица Иванка Иванова Питрек, чието артистично име е Иванка Иванова. Песните й не са издавани – авторски, създадени по образци на автентични народни песни от регион Пазарджик, които е събирала през годините.

Както Ви е известно тя е събрала над 1000 автентични песни.

Нейните книги до сега са всички с издавани и вече популяризирани песни от Пазарджишко, които тя самата изпълнява.

Кое е това, което накара авторката да издава тази нова поредица от книги?

Любовта към българския народ и нейната дългогодишна мечта да издаде книги със събраните от нея песни. Песни, които да останат за бъдещото поколение и за всички почитатели на българския фолклор по света.

Народът ни е оцелял, защото е пял….

И в песните му са бита, нравите, историята, обичаите…

Корените на българщината са именно в народното творчество въобще, а това е нейната цел – те да бъдат запазени и съхранени за поколенията.

До сега записаните й песни са в предишните й електронни книги, които са Ви известни:

2012 г. – “Фолклорно посвещение” – Самоучител по народно пеене

на четири езика – български, руски, немски и английски

http://youtu.be/kQBpUAfiHCM

2013 последва четирилогията „Песните на Иванка Иванова” – първа, втора, трета и четвърта част на три езика – български, немски и английски – всяка книжка с по 44 народни песни от репертоара й с пазарджишки народни песни с ноти и текст.

Всички 176 песни са записани в различни радиостанции, телевизии, компакт дискове. В четвърта книжка се представи и с една авторска - карнавалната песен на немски език „Катрин”.

Stanchitse le bayovata tetralogy Ivanka Ivanova s songs BG,DE,E

http://www.youtube.com/watch?v=hW4K4R0449o&feature=youtu.be

2013 излезе на три езика - български, немски и английски електронната книга

“Страшният хайдушки войвода Страхил”.

Самата книжка е малка, но може спокойно да стане тема за сценарий на игрален филм за известният български хайдушки войвода Страхил.

Песента за филма си е в книжката и е с ноти и текст.

2014 „Перли от българския фолклор” „Нови песни от района на Пазарджик“

Първа и Втора част.

2014 В сегашната електронна книга „Перли от българския фолклор”

„Нови песни от района на Пазарджик“

Трета част са представени:

Битови народни песни, битови мистични – за змейове, исторически народни песни, любовни народни песни, седенкарски народни песни, трудови народни песни – жътварски, хайдушки народни песни.

За Ваше улеснение са представени накратко и особеностите на Пазарджишката фолклорна област.

Следете за реализацията на други проекти на народната певица Иванка Иванова.

Всички досегашни нейни продукции ще намерите в профилът й на адрес:

http://www.epubli.de/shop/autor/Ivanka-Ivanova-Pietrek/4169.

Особености на Пазарджишката фолклорна област

Пазарджишката област, като специфична част от Тракийската област, е смесена област от фолклорно-песенна гледна точка. Тя е повлияна от Тракийската, Шопската, Родопската и Пиринската песенна традиция. Характеризира се с голямо разнообразие от тактове. Обособена е двугласна част от град Вакарел до река Тополница, а в селата Сестримо и Варвара се пее антофонно с две певици в група.

Около Велинград се обособяват двугласните песни с раздвижен втори глас. Максималният интервал между първи и втори глас е кварта.

От град Пазарджик започва западната част на Тракийската низина. Типична за пазарджишкото пеене е паузата между куплетите при пеене.

Характерни за областта са тактовете 2/4 – Право хоро, 11/16 – Криво хоро, 7/8 – ръченица, 5/8 – Пайдушко хоро, 9/8 – Дайчово хоро, 13/16… и смесени тактове като 5/8+9/8, Йовино хоро 7/8+13/8. Бавните песни са с типично движение на гърлото – така нареченото „тресене” /модулиране на звука/. Тематичното песните са изключително разнообразни: жетварски, трапезни, юнашки, митически, хайдушки, седенкарски, любовни, песни за работа и пр.

Традиционни инструменти за този регион са: кавал, гайда

/джура/, гъдулка, тамбура, тъпан.

БИТОВИ НАРОДНИ ПЕСНИ

1. Два са братя делба делили

Два са братя делба делили,

бащино тежко имане делили,

ниви, лозя, ливади делили,

всичко по равно делили,

само не могли да разделят,

два ми врани коня

и две сиви соклета.

Стоян на Тана думаше:

„Булко ле, Тано хубава!

Аз ще откарам конете,

в бащини равни дворове

и две ми сиви соклета,

ти сготви, Тано, обяди,

та брата да си отровим!

Та брата да си отровим

всичко за нас да остане!”

Стоян конете откара

и във ливада полегна,

сиви соклета хвърчеха,

че са соклета нападнали,

едно ми сиво орленце.

Орленце пищи и кълне:

„Проклета да си, мале ле,

дето ми, мале, не отгледа,

едно ми братче, мале ле,

та да ме братче отърве,

та да ме братче отърве,

от тия сиви соклета!”

Кат Стоян дочул тез думи

и си се Стоян замислил:

„Какво съм, холан направил,

какво съм Тана наредил,

дано го не е свършила!”

Че стана Стоян отиде,

в негови равни дворове.

Непознати думи

Вран кон -врана, врано, мн. врани, прил. За животно – който има много черен, лъскав косъм. Вран кон.

ливада- мн. ливади, ж.

1. Място в поле или в планина, обрасло с трева за косене, за сено. Зелени ливади. Планинска ливада.

2. Гугутка гука на дюля

Гугутка гука на дюля, лельо,

гугутка гука на дюля,

невяста двори метеше, лельо,

невяста двори метеше.

Па на гугутка думаше, лельо :

„Гукай ми, гукай, гугутке

и аз съм така гукала, лельо,

дорде бях мома при майка.

Сега съм при зла свекърва, лельо,

сега съм при зла свекърва,

дворове да си помета, лельо,

тя ги по мене премита.

Стомните да си налея, лельо,

стомните да си налея,

тя ги по мене излива, лельо,

тя ги по мене излива.

Паници да си умия, лельо,

тя ги по мене премива,

дрехите да си опера, лельо,

тя ги по мене препира.

Непознати думи

Стомна - мн. стомни, ж. Глинен съд с една дръжка, разширен в долната си част и стеснен при отвора, който е предназначен предимно за вода. Красива стомна. Пълна стомна. Стомна вода. Превод на думата стомна на английски език: pitcher, earthen jug

веднаж СТОМНА за вода, два пъти, най-после се счупила the pitcher goes to the well once too often

паница - чиния

3. Излезнало е момиче

Излезнало е момиче,

излезнало е момиче,

на водата, на чешмата,

на водата, на чешмата.

Да се хвали по момите,

по момите, по дружките,

че насея ситно цвете,

ситно цвете, ран босилек.

А овчар й проговаря:

„Мари моме, малка моме,

аз ще пусна сиво стадо

да опасе ситно цвете!”

А мома му отговаря:

„Бре овчарю, шилигарю,

аз ще пусна ситен метил

да изпасе сиво стадо!”

Непознати думи

Чешма -мн. чешми, ж.

1. Иззидано приспособление с направени чучури, по които тече вода. Край селото изградиха белокаменна чешма.

Превод на думата чешма на английски език:

fountain

(кран) tap, ам. faucet

метил - м., само ед.

1. Заболяване, причинено от паразит, който се развива в черния дроб на овцете и други домашни животни.

4. Имала майка, имала

Имала майка, имала

дор девет сина левенти,

скришом ги майка гледала.

Войници да ги не праща,

от дек се взела комшийка,

та е при царя отишла.

И си на царя казала:

„Царьо ле, имам комшийка,

девет си сина отгледа.

На никой не е казала,

войници да ги не праща,

на тебе служба да служат!”

Непознати думи

Левент - мн. левенти, м.

1. Много висок и здрав, силен мъж, обикн. млад. Станал е левент.

2. Като прил. Който е висок, здрав и силен. Левент Никола. Синоними на думата левент

(същ.) здравеняк, едър, снажен, здрав, силен, строен, юнак, мъжага. Превод на думата левент на английски език:well-built /strapping young man/ fellow

комшийка - съседка

скришом- скрито, тайно

5. Как стана Стоян болярин

Как стана Стоян болярин

маре Стояне, Стояне,

болярин и чорбаджия?

маре Стояне, Стояне.

Майка на Стоян говори:

маре Стояне, Стояне,

„Как стана синко болярин?

маре Стояне, Стояне.

Стоян на майка отвърна:

маре Стояне, Стояне,

„Мале ле, стара майчице!

маре Стояне, Стояне.

Аз имам либе честито,

маре Стояне, Стояне,

три пъти ми е близнило,

маре Стояне, Стояне.

Три пъти, по три синове,

маре Стояне, Стояне,

станали девет синове,

маре Стояне, Стояне.

Даде ги черни ратаи

маре Стояне, Стояне,

все за големи якове,

маре Стояне, Стояне.

Непознати думи

як - Якът (Bos grunniens), наричан още тибетски як, е едър бозайник от разред чифтокопитни с дълга гъста кафява козина. Вид говедо.

болярин - мн. боляри, м. Истор. Благородник, който принадлежал към висшия слой на феодалната класа в България от IХ до ХIV век.

прил. болярски, болярска, болярско, мн. болярски. Превод на думата болярин на английски език: ист. boyar

6. Караджа гости дойдоха

Караджа гости дойдоха

два турца, три анадолца,

пои ги, холан, гости ги.

Па ги на хоро заведе

наред момите гледаха,

и на Караджа думаха:

„Кое е това момиче,

дето хорото водеше,

на синьо, ясно сукманче?”

Караджа дума на турци:

„Това е мойта сестрица,

сестрица мома Тодорка!”

Непознати думи

холан – частица като мори, мари и т н

сукман- мн. сукмани, (два) сукмана, м. Дълга женска дреха, подобна на рокля без ръкави, която се облича върху блуза. Превод на думата сукман на английски език: low-cut sleeveless dress; tunic

7. Леле Дойне, бяла Дойне

Леле Дойне, бяла Дойне,

заискали бяла Дойна,

заискали бяла Дойна,

от далече, от Търново.

Майка й я дава, не дава,

баща й я хич не дава,

брат й я Йордан там дава,

той на майка си думаше:

„Дай да я, мамо, дадеме,

ако е, мамо, далече,

ние сме братя мнозина,

мнозина, дор девет сина.

Все ще я, мамо, обхождаме,

веднъж в година да идем,

веднъж в година да идем,

и на Дойна, ще омръзнем!”

Па са си Дойна там дали,

на далеко, във Търново,

откак е Дойна излязла,

черната чума влезнала.

Па е изморила синове,

па изморила и снахите,

само майка й остана,

да прелива, да раздава.

Непознати думи

хич- нареч. Разг.

1. Никак. Хич не ми се спи.

2. Като част. Остар. Нима. Хич бива ли да не дойдат.

обхождам- остаряло диалект – посещавам

чума- ж., само ед.

1. Острозаразна инфекциозна болест, която често има летален изход. Епидемия от чума.

Превод на думата чума на английски език: 1. plague, black death; bubonic plague; pestilence

8. Мари Недельо, вакъл Недельо

Мари Недельо, вакъл Недельо