Buch lesen: «Майн кеф»

Чакахме проверка от министерството. Доста време. Щеше да се проведе неочаквано. Искаха да обявят тревога, за да видят бойните ни умения. Всички знаеха за тази изненада и се подготвиха подобаващо. Командването отмени всички отпуски и уволнения. Всички болни бяха излекувани. Младите неженени офицерчета се преместиха от общежитието в казармата. Отвориха складовете за оръжие. Войниците вече трябваше да спят с дрехите, за да не хабят безценни секунди за обличане и да изпълняват нормативите. Дори пилотите спряха да се наливат вечер. Базата бе изчистена, техниката – излъскана до блясък, документите от щаба и администрацията – подредени, а всичко останало – боядисано и белосано. Около три пъти. А проверка се не види… В края на краищата, не може цял живот да си в повишена бойна готовност! Всички се побъркаха от чакане и бяха на ръба на нервна криза.

А на всичкото отгоре, от окръжното командване всеки ден изпращат документи – кой от кой по-смешен. В последната заповед искаха да се преборим с карантинните плевели-вредители поради зачестилите случаи на алергични заболявания сред военните. Незабавно! Не че беше някакъв проблем – можеше да се напише рапорт, че сме унищожили вредните плевели до корен, но окръжното командване искаше видеозапис, който да потвърди унищожаването.

„Ех, поне да знаехме как изглеждат“ – вайкаше се командирът. „Какви са тия карантинни плевели?“ И повика лекаря.

Лекарят веднага забърбори, гордо демонстрирайки знанията си по латински:

– Ambrosia artemisiifolia, acroptilon repens, solanum rostratum, solanum triflorum, cuscuta…

– Добре, добре… А на руски?

– Пелинолистна амброзия, пълзящ пирей, бодливо кучешко грозде, трицветно кучешко грозде, кукувича прежда.