Лунен Танц

Затърси с очи предмет, който да разсее мислите й. Също като брат си, Енви имаше талант за разузнавач. Чад се стремеше да скрие дарбата си, а беше роден за детектив. Разказваше на всички, че е просто редово ченге, а това беше чиста лъжа. Той беше водач на специален отряд.

Сведе поглед към листа, който произволно бе взела. Беше стокова разписка. Очите ú зашариха в търсене на име. С едно движение закова документа обратно на бюрото. Девон Сантос... мамка му. Той беше един от собствениците, а я беше подвел, че е просто танцьор.

В този миг, вратата се отвори и през нея влезе самият той.

– Кога искаш да започнеш?

*****

Ник препускаше из дансинга към стълбището на главния вход. Блъсна вратата по-силно от необходимото и се втренчи в мъжа, който се опитваше да премине през охраната. Повечето гардове бяха шифтъри и безупречно надушваха всеки вампир, дори да не дава вид на такъв.

Мнозинството вампири се придържаха към модните тенденции в стил Готика. Но в последно време, някои се опитваха да заблудят чрез бизнес костюми или модерни клубни дрехи. Ето защо беше ключово охраната да разчита и на обоняние. Правило номер едно гласеше нито един вампир да не получи достъп, освен ако няма изричното одобрение на някой от собствениците.

– Каква работа имаш тук? – попита Ник с професионален тон, за да не буди подозрение сред човешката публика. Мъжът килна глава и отвърна с крива усмивка, която накара Ник да потръпне.

– Бих искал да вляза – каза Гарван. Зениците му се разшириха – похват, с който често си служеше, за да омагьоса жертвите си.

Ник го огледа от глава до пети. Новодошлият имаше черна коса с боядисани в електриково розово връхчета, които падаха по скулите му. Беше млад, вероятно под двайсет и пет годишен. Кожата му беше много бледа, а под очите си носеше солидна очна линия. Беше сложил наситено черно червило, в тон с лака на ноктите.

– Съжалявам, господине... – обяви Ник, следейки всяко движение на вампира. Без значение от размера и възрастта си, вампирите бяха опасни и не биваше да се подценяват.

– Гарван. Наричайте ме Гарван – отвърна мъжът. Преценяваше докъде може да предизвика един ягуар.

– Съжалявам, Гарван. Клубът е пълен. – Ник опипа с пръсти двуцевния си Деринджър, скрит в коженото яке. Беше зареден със сребърни куршуми, изпразнени от барута и пълни със светена вода. Устата на Ник се изкриви в садистична усмивка, щом напипа дървеното острие на ножа, прикрепен над китката му.

– Тогава защо всички тези хора чакат реда си да влязат? – попита Гарван, забелязал изменението в ирисите на ягуара.

Ник се усмихна, но по-скоро, за да оголи зъби. – Те имат резервации.

Очите на Гарван светеха в приглушената светлина, сякаш в тях пламтеше злокобен огън. Ник слезе три стъпала надолу, за да се озове между Гарван и тълпата. Приведе се към ухото на Гарван.

– Изчезни, вампир! – прошепна със студен, овладян тон, притискайки скришом върха на дървения кол в ребрата на Гарван.

– Няма да влезеш.

Ник кръстоса ръце по начин, който му позволяваше да го промуши светкавично, при нужда. – Съжалявам, господине. Приятна вечер. – добави показно.

Гарван се усмихна, този път почти ведро – Такава се очертава.

Той се извърна и закрачи с ръце в джобовете на черните си джинси. Тананикаше си зловеща мелодия. Догато ягуарът шепнеше приведен към него, Гарван видя покровителят му да се шмугва в клуба през тълпата. Не го беше виждал от известно време. Всъщност, бяха минали седмици, макар често да беше усещал тайния поглед на господаря си.

Гарван беше поразен колко смело учителят му се беше врязал в бърлогата на звяра. Кейн му беше разказал как е бил заровен жив от лидера на този клан ягуари. Дали сега следваше някакъв свой план?

– Навремето може да са те изиграли, но този път, те ще влязат в капана, господарю! – прошепна си Гарван преди да се слее с тъмнината. Знаеше, че няма да чака дълго. Все още надушваше кръвта на последната си жертва. Нежен бриз носеше миризмата в посока “Лунен Танц”.

*****

Кат наблюдаваше как Чад и Джейсън изпровождат злощастното гадже… с белезници. Знаеше, че не бива да си вре носа, където не ú е работа, но искаше да научи какво ще правят с него. Най-малкото, за да не го мисли цяла нощ.

Кат излезе през един страничен вход и ги проследи прикрита в сенките. С изострените си сетива, не ú са налагаше да се приближава, за да ги чува.

Чад и Джейсън приклещиха Тревор между собствената му кола и патрулната. С този ход се застраховаха, че няма да побегне обратно към клуба. Чад откопча белезниците, защото знаеше, че без законово основание, няма право да арестува… освен ако Тревор не го предизвика.

– Обзалагам се, че ти си ú казал, че съм тук! – изръмжа Тревор на Джейсън. – Не си мисли, че не съм забелязал, колко си падаш по нея. Не успя да си затраеш, нали?

Чад махна предупредително с ръка, щом видя, че Джейсън пристъпва заплашително. – Джейсън, остави на мен оттук. Влез да видиш дали не можеш да намериш Енви. Не искам да излиза, докато Тревор е още тук.

– Не можеш да ми попречиш да вляза обратно. Работя! – изсъска Тревор.

– Да, видяхме как работиш, мамка ти – сви юмруци Джейсън. Но Чад го смъмри с поглед и Джейсън реши да е послушен, преди да е арестувал и него. С небрежен кръгом, подхвърли на Тревор в движение:

– Ще ни намериш на дансинга… преплетени един в друг.

Тревор се изпружи напред, но Чад отново го тикна назад към капака на колата. За негово изумление, Тревор беше доста по-силен, отколкото изглеждаше. Не беше лесен.

– Предупредих те да не спиш със сестра ми, освен ако не ú разкриеш истинската си същност и причината да висиш по дискотеките. По дяволите, човече! Енви те смята за обикновено колежанче. Ако искаше да я впечатлиш – да ú беше казал истината. Едно от нещата, които не може да понася е лъжата. Особено, ако е насочена към нея.

Кат се съсредоточи в Тревор. Какво означавше това?

– Знаеш също толкова добре, колкото мен, че ако ú бях доверил, че работя под прикритие, щеше да реши, че я използвам да се добирам до клубовете. – Тревор се отскубна яростно, но не понечи към входа. Ако беше използвал цялата си мощ, досега да бе смазал Чад. Но беше ли го направил, щеше да се причисли към онези бездушници, срещу които сам роптаеше.

Осъзнал това, Тревор успя да укроти звяра в себе си и да се овладее, макар още да беше бесен. – Та тя ме електрифицира, бе!

– Заслужи си го, защото си долен, неверен тип. Поне това реши да ú покажеш. Стига ти толкоз за тази вечер, освен ако не искаш да си потърсиш късмета в някой друг бар. Освен това, тейзърът все още е у нея – смигна му Чад. – Съветвам те да я оставиш на мира тази нощ… или най-добре по принцип, ако не можеш да бъдеш откровен с нея.

Тревор оголи зъби, но не продума. Чад нямаше как да му забрани да се доближава, но съветът му поне днес да не закача Енви беше разумен.

– Добре, но това – Тревор посочи към клуба – не е безопасно място за сестра ти, и го знаеш!

Отвори вратата на колата си троснато и едва не удари Чад с нея. Тресна я зад себе си и след секунди пилеше гуми на паркинга.

Щом стигна на безопасно разстояние, сграбчи телефона си и набра човек, който му дължеше услуга. Отби пред най-близкия магазин и паркира зад един товарен камион, за да не привлича внимание.

Побесняваше при мисълта, че тя е останала вътре с този хищен тип Девон. Дори да не беше убиец, погледът му беше опасен. Чад си мислеше, че може да го приклещи щом става дума за Енви. Да видим как ще реагира Чад, щом разбере, че сам той е по-слабият. Тъкмо щеше да си отмъсти и на Джейсън.

Чад извърна поглед тъкмо в посока на Кат. Тя се свря под плътната сянка с уверена усмивка. Знаеше, че няма как да я види, защото не беше надарен с нощното виждане, което шифтърите притежаваха. Издуха косата от очите си притихнала, докато гледа към нея. Отдъхна си щом го видя да влиза обратно в клуба.

Значи, Тревор бил агент под прикритие, а сестрата на Чад не знаела това... както очевидно и Джейсън. Тревор явно работеше по случай. Кат стисна зъби. Знаеше, че става дума за убийствата. Трябваше да пришпори Уорън да открие кой пролива кръв и петни името им.

*****

Енви се изправи бавно. Чудеше се защо Девон не ú беше признал от самото начало, че е собственикът. Мразеше да я лъжат. Но него не познаваше, а той не ú дължеше нищо. Реши да премълчи, но не задълго.

– Това беше доста бързо.

Погледна го с очакване и кръстоса сърдито ръце.

– Подхвърлих една добра дума за теб. Понякога се вслушват в мнението ми. – Девон я наблюдаваше с любопитство. Надуши, че миризмата ú се е променила. Беше гневна. Ароматът му допадна.

– Може би защото ти си собственикът – свали усмивката си Енви.

Значи това я е ядосало. Не ú допада някой да крие нещо от нея. Трябваше да го запомни. Девон зарови глава в длани. – Аз съм само един от собствениците. Останалите са братята ми и сестра ми. За всеки нов в персонала се консултираме помежду си.

Енви го погледна и рязко се почувства неловко.

– Извинявай, не исках да... – въздъхна и отпусна ръцете си.

– Поне не посегна към тейзъра – усмихна се Девон, в опит да разведри обстановката.

Енви се изчерви. Прииска ú се да изчезне преди да се е изложила още повече. – Работя повечето следобеди. Утре не съм ангажирана, така че... – запелтечи нервно и потегли към изхода, за да не я уволнят преди да са я назначили.

– Тогава утре вечер – Девон ú отвори вратата. Тя се промуши.

– В седем.

Загледа се след нея. Остави я да тича – знаеше, че поиска ли, може да я догони. Затвори вратата на офиса и се загледа в монитора, където наблюдаваше как Енви си пробива път през тълпата към стълбите. Присви очи щом видя как един от типовете, с когото беше танцувала я сграбчи за ръката, за да я привлече отново. Девон понечи да настигне Енви, но в този миг Кат се шмугна в офиса.

– Момичето с тейзъра... – поде Кат, но брат ú я прекъсна със смразяващ поглед.

– Казва се Енви и утре ще я развеждаш из бара. Наех я за барман. Девон скръсти ръце пред гърдите си и се облегна на ръба на бюрото.

– Овладей си лапите – каза Кат с килната глава, втренчена в брат си. Той беше погълнат от екрана, на който ясно се виждаха Джейсън и Енви. – Тази мадама днес има много обожатели, май.

Кат знаеше, че малко изопачава истината, но искаше да предизвика Девон. Разбра, че е успяла, щом чу как крайчеца на стола се напука шумно от прекомерното стискане на Девон.

Девон стрелна Кат с поглед и попита – Защо си дошла в офиса ми?

Кат само му се усмихна. Предстоеше забава. Тя отиде до екрана и го посочи. – С този тип, на име Джейсън Фокс, прекарахме доста време в сладки приказки, преди да се появят двамата му приятели.

Девон наостри уши в очакване сестра му да стигне до същината на разказа си.

– Именно Джейсън ú се бил обадил, за да я повика в клуба. Бил я поканил на среща.

Кат се ухили, щом парчето от стола, който Девон стискаше нервно, най-накрая се отчупи с трясък.

– Не знам какво му е отвърнала, но Джейсън я попитал какво тогава правело гаджето ú в клуба, танцувайки мръсни танци с други.

– Значи тя е дошла тук заради него – провлачи Девон и изпусна отчупеното парче върху бюрото. – Сигурен съм, че биеш нанякъде.

– Да! И ми е много забавно да те гледам как се гърчиш – отбеляза Кат. Брат ú я стрелна със своя патентован поглед в дух “Майната ти!” и тя реши да продължи разказа си. Някой ден щеше да купи правата за този поглед.

– Както и да е, оказа се, че всичко е било нагласено. Брат ú й дал тейзъра, знаейки, че е достатъчно дива да го използва срещу неверното си гадже. Но истината е, че Тревор всъщност не ú е изневерявал.

– Какво? – изръмжа Девон, недоволен от развоя.

Кат прекара следващите 10 минути в подробен пикантен разказ за тайните на всеки участник в историята. За да подразни Девон още повече, Кат не пропусна да му намекне и че Джейсън си бил падал по Енви много отдавна.