Български език. Първи стъпки. Болгарский язык. Первые шаги

Идея за пътуване в България. Свети Константин и Елена

«Свети Константин и Елена» е най-старият български курорт. Намира се само на 8 километра от центъра на Варна, между града и курорта Златни пясъци. Средната температура през лято е 22°С. Курортът е разположен сред широколистна гора. Тук има 7 минерални извора с дълбочина от 1800 до 2050 метра. Температурата на водата е между 40° и 60°С. Затова Свети Константин и Елена е популярна СПА дестинация на морския бряг. Тук се намира и старият манастир «Свети Константин и Елена».

Благоприятният климат в местността и наличието на минерални води са направили мястото популярно и то се е развило като курорт още в началото на ХХ век. Другото име на курорта е «Дружба». Плажната ивица (полоса) е дълга 3,5 км. В «Свети Константин и Елена» има няколко хотела, минерални басейни, яхтени пристани, тенис кортове, футболни игрища и разнообразни водни атракциони. Наблизо се намира (находится) и дворецът Евксиноград – лятна резиденция на българските монарси Александър І, Фердинанд І и Борис ІІІ.

Ответьте на вопросы:

Кога се основава курорта?

Къде се намира Свети Константин и Елена?

Каква е средната лятна температура?

Какво включва курортът?

Какви забавления има тук?

Урок 4. Имя существительное

Теория

Род имен существительных.

В болгарском языке синтаксические отношения выражаются при помощи предлогов, категории падежа нет. Примерные соответствия падежам русского языка:

Членная форма имен существительных.

Определенный артикль показывает, что речь идет о знакомом, уже известном предмете, а отсутствие артикля – что предмет новый. Употребление числительного един, една, едно, едни = предмет новый = неопределенному артиклю. Подсказка: если перед словом можно поставить слово «какой-то», то в данном случае артикль не употребляется.

У существительных мужского рода два вида определенного артикля: трамвай, площад – трамва-ят, площад-ът (если главный член предложения) – трамва-я, площад-а (если второстепенный). Например, полет-ът е в 10 часа, самолет-ът каца в 3 часа (самолет приземляется в 3 часа) или Те разглеждат апартамент-а (они рассматривают квартиру)

У существительных женского рода: вода – вод-ата (независимо от позиции в предложении). Например, Майка-та посреща всички с гостоприемство. (Мама встречает всех гостеприимно).

Местоимение «это» может заменять членную форму

Примеры употребления артикля: Защо стол-ът е в коридора? (Почему стул в коридоре?) Това е стол, това е маса. Тя внася стол-а в стая-та. Тя внася стол-а в стая-та на Митко.

Членная форма всегда в безударном положении: ча’нта-та (сумка), ку’хня-та; исключения: радост – радост-та», гордост – гордост-та».

Примеры употребления артикля и предлогов.

Чий? (Чей?) Чия? (Чья?) Чие? (Чьё?) Чии? (Чьи?) Пред чий блок се срещат? (Перед чьим домом они встречаются?) Те се срещат пред блока на Росица. Чия книга е на масата? Книгата на Олга е на масата. В чие училище учи Настя? Настя учи в училището на Росица. Чии приятели са много добри? Приятелите на Росица са много добри.

В январе, в феврале, в июле – през януари, през февруари, през юли и т.н (и тъй нататък) и так далее.

Научете нови думи

Български пословици, поговорки и изрази и техните съответствия в руски език

Апетитът идва с яденето – аппетит приходит во время еды

Аз ваша, ти наша, кой ще вари каша – дословно: я – ваша, ты – наша, а кто кашу будет варить?

За глупаците няма правила – дуракам закон не писан

Всичко е добре, което свършва добре – все хорошо, что хорошо кончается

Плувам срещу течението – плыть по течению

Хвърлям котва – бросать якорь

Практика

1. Прочитайте, обратите внимание на перевод, перескажите.

През зимата обичам да пързалям с кънки./ Зимой люблю кататься на коньках. Обичам пролетни цветя!/ Люблю весенние цветы. Обичам шарена есен с червено, жълто и оранжево. /Люблю пеструю осень с красным, желтым и оранжевым. Обичам сняг през зимата./ Люблю снег зимой. Обичам слънце през пролетта. / Люблю солнце весной. Обичам лятната ваканция./Люблю летние каникулы. През лято времето е хубаво./Летом погода хорошая. Между другото през есента времето е хубаво също. /Между прочим, осенью тоже хорошая погода. Аз нямам нищо против зима. / Я не имею ничего против зимы. През есента често ходя на разходка. /Осенью часто хожу на прогулку.

2. (ключ) Прочитайте, найдите предлоги, переведите, соотнесите с падежами русского языка.

Жилището на Димитрови, това стая е само за Милена, той се подготвя за журналист, той работи в кабинета, тя е на училище, аз съм при Ирина, вие отивате на гости, чайникът е на масата, той се връща от магазина, те са приготвят за път, майката звъни на вратата.

3. (ключ) Образуйте членную форму: чанта, панаир, кула, зима, есен, пролет, лято, котва, жена, мъж, момче, момиче, слънце, стая.

4. (ключ) Добавьте местоимение «это»: вечер, плаж, самолет, кола, море, прозорец, врата, книги, чанти, куфари, гара, писмо, седмица.

5. (ключ) Переведите на болгарский с членной формой, обращая внимание, каким членом предложения слово является. Поезд прибывает на вокзал. Мы ждем поезда из Софии. Этот поезд всегда приходит точно по расписанию. Я закрываю окно. Окно большое. Стол около окна.

6. Прочитайте, переведите, выучите диалог.

– Колата свободна ли е? (Машина свободна?)

– Не, аз чакам. Имам една поръчка.. (Нет, я жду. У меня заказ.)

Питат следващата кола.

– Извинете, колата заета ли е? (Извините, машина занята?)

– Заповядайте. Докъде ще пътувате? (Пожалуйста. Куда едете?)

– До квартал Студентски град, до Зимния дворец на спорта. Там има пързалка. Имаме един куфар с кънки и две чанти.

– Дайте куфара (чемодан) е в багажника. Чантите са да остане при вас.

– Сега можем да тръгваме. (Сейчас можем ехать)

– Бързате ли?

– Не. Ние не бързаме. (Нет, мы не торопимся).

– Добре.

7. Прочитайте даты болгарских официальных праздников

1 януари – Нова година, 3 март – Ден на Освобождението на България от османско иго – национален празник, 1 май – Ден на труда, 6 май – Гергьовден, Ден на Българската армия, 24 май – Ден на славянската писменост, 6 септември – Ден на Съединението, 22 септември – Ден на Независимостта на България, 1 ноември – Ден на народните будители, 24 декември – Бъдни вечер, 25, 26 декамври – Рождество Христово (Коледа).

Это интересно. Мартеницы

1 Марта все в Болгарии дарят друг другу красно – белые сплетенные нити – мартеницы. Мартеницы носят на одежде, руках и как только увидят первого аиста, то привязывают мартеницу на цветущее дерево или прячут под камень, бросают в реку, закидывают на крышу дома. Сегодня мартеница – символ любви, здоровья и долголетия. Белый цвет символизирует чистоту отношений между людьми, а красный несет тепло дружбы. Прочитайте одну из легенд о возникновении этой традиции.

Имал хан Кубрат петима (пятеро) сина и една чудно хубава дъщеря – Хуба. На тях той завещал (им он завещал) да не се разделят и да пазят (сохранить) България. След смъртта на баща си синовете бързо забравили (забыли) мъдрия бащин съвет и били победени (были побеждены) от предводителя на хуните (гуннов) Хан Ашина. Той заграбил владенията им и отвел в плен Хуба. Братята тръгнали да търсят (пошли искать) нова земя, а сестра им зачакала новини от тях (ждала новости от них). И добрата вест пристигнала (пришла) през пролетта, донесена от сокол (принесенная соколом). В писмото Аспарух съобщавал, че е намерил райско кътче (нашел райский уголок) на юг от река Дунав и ще се заселят там (поселятся там). Хуба избягала, водена от сокола, на чието краче (на чьей лапке) завързала бяла копринена нишка (привязала белую шелковую нитку). Птицата я отвела до новата земя, но точно в този момент вражеска стрела я пронизала, а кръвта й обагрила конеца (нить). След като получил скъпата вест (долгожданную весть), че сестра му е при него, Аспарух започнал да късал конци от бяло-червената нишка (начал резать бело-красные нити), връзвал ги на ръцете (завязывал их на руки воинам) на войниците си и повтарял: «Нишката, която ни свързва, да не се прекъсва никога. (Нить, которую привязал, не порвется никогда). Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ… Бил ден първи, март, лето 681». От тогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме здрави, силни и щастливи.

По материалам сайта https://www.actualno.com

Град Ямбол през март