Как Да Сбъднем Лесно Всяко Желание

Позволете ми тогава да ви представя тази

книга и тази техника с радост, с надежда и защо не с увереността, че всичко това ще ви послужи, за да живеете по възможно по-красив и по-добър начин.

[1] considerare – считам; desiderare – желая (бел.преводача)

ЗАЩО ХАРТИЯ И ПИСАЛКА?

Липсата на желания е знак за края на младостта и първото и най-далечно предупреждение, за истинския край на живота.

Гофредо Паризе

Дори и този странен въпрос, чиито отговор може би изглежда безполезен или лишен от смисъл, има своето значение.

Използването на компютър, таблет или смартфон, за да четем и пишем, не само променя способността на мозъка за внимание и концентрация, но дори и дейноситите и нервните връзки се изменят.

Например, при децата е доказано, че когато пишат писмо на ръка се активират определени мозъчни центрове, но ако го пишат на клавиатура това не се случва.

Също така, хващайки писалката „провокираме“ двигателни мозъчни области, които се активират и от четенето, в едно позитивно взаимодействие, доказано от поредица експерименти, проведени от Карин Джеймс от Университета Блуумингтън в Индиана.

Според Джеймс „при възрастните зоните, които се активират при четене са същите, които се активират при децата, когато наблюдават една единствена буква, която са научили да пишат на ръка; при малките, които могат да пишат само на клавиатура, това не се случва“ .

Тоест писането на хартия, помага да се чете по-добре, защото допринася за укрепване на мозъчните области, където се разпознава формата на буквите или, в които се свързват звуците към думите.

Ясно е, че всичко това не допринася за реализирането на желанията, но е една от причините, заради които е важно да се пише на ръка.

Според резултатите от едно скорошно проучване на университета Принстън воденето на бележки на ръка с помощта на писалка и

хартия помага да се възприеме и запомня по-добре информацията в последствие,

Запознатите с езотериката, сигурно знаят вече, че мастилото, което се използва за писане „отпечатва“ нашата същност, оставя следа от нас на ниво „душа“ или „дух“.

Аз избягвам да навлизам в такива духовни теми, тъй като не са в стила на книгата и преди всичко, не са понятия, които ще повлияят на успеха на техниката. Достатъчно е само да знаем, че е по-добре да се пише и, че за времето, в което живеем, това е повече от важно, тъй като е навик, който изгубваме безвъзвратно.

Писането ни свързва повече с нашето посъзнание, което въпреки, че не сме споменавали до сега, играе важна роля в тази техника.

На този етап въпросът е:

ЗАЩО ТОВА БИ ТРЯБВАЛО ДА РАБОТИ?

В живота съществуват две трагедии. Първата е неосъщественото съкровено желание, а другата е неговото осъществяване.

Джордж Бърнард Шоу

Това, което ще ви представя е една много стара техника от будизма и си давам сметка, че това може да създаде известно объркване, имайки предвид, че като цяло тази религия обикновено е представяна като базирана на отрицанието, на отказа от всички удобства и материални богатства, за да се достигне просветление.

Основен принцип на будизма казва: каквото посееш, това ще пожънеш. Същото, което другите наричат закон на кармата, а някои още по-модерни наричат закон за привличането, или други – закон за причината и ефекта.

Друг основен принцип: цвета на лотуса се ражда от блатото, метафора, която иска да ни покаже, че дори и най-голямото страдание може да се превърне в радост, дори и да е най-противното място каквото е блатото.

Друга основна концепция, макар и може би не толкова известна, представя земните желания като просветление, тоест кара те да изминеш духовния си път.

В будизма се вярва, казано просто (извинявам се на експертите), в един Създател на Вселената или Енегргия на Вселената, от която ние сме част.

Енергията на Вселената е Сътворението, но дори и ние самите сме Енергията на Вселената и Сътворението, няма разлика, дори самите ние сме създатели

Това е ролята, в която искаме да влезем заради нашите желания, нашите желания сме ние, те съществуват и ние сме техните създатели, създатели на желанието или на неговото осъществяване.

Споменахме за посъзнателната ни част, която играе съществена роля във всичко това, но защо?

Преди всичко, ако трябва да направим сравнение между съзнателната част или рационалната логика на индивида и подсъзнателната му част, най-добре я описва представата за айсберга. Колкото и голям да изглежда един айсберг, носещ се в морето, трябва да знаете, че това което виждате е само една десета от целия блок лед, останалите деветдесет процента са под морето, скрити, но далеч по-впечатляващи.

Следователно, по-голяма част от процесите, които се случват в мозъка ни са от подсъзнателен тип, тоест независими от нашата воля.

Между тях е и дишането, както и всеки механизъм на тялото, но и всичко научено, спомените и т.н.

И в този случай ще се въздържа от задълбочаване по темата (може би, за да не заеме цялата книга, или само заради това), целта ми е само да дам кратко разяснение.

Всичко това може да се обобщи по този начин, а именно, че прилагайки тази техника се раздвижват в нас сили и механизми, които наистина променят дори и това, което се случва извън нас. И всичко това кара човека да избира, да приеме определено поведение и извършва действия, които стигат до целта, а именно до желанието.

За да се задвижи механизма по най-добрия начин, има „качества“, начини на мислене и на съществуване, които улесняват много процеса. Но не се страхувайте, самият факт, че практикувате тази техника, ще изгради тези качества, ще ги развие и с времето ще ги направи силни.

Първото качество може да дефинираме като естественост, която можем да приемем, че няма как да бъде по-различнa от това, което искаме , с други думи да вярваме, че всяко нещо трябва да се случи, защото трябва.

Второто е свързано с предходното и можем да го определим като спонтанност. Фактът, че е толкова естествено това, че желаем нещо, че възниква спонтанно, както се смеем на някоя шега или се чешем, когато ни сърби.

Третото е доверието, сигурността да вярваме, че желанието, рано или късно, по един начин или друг, ще се реализира.

Четвъртото можем да наречем наивност или безсъзнателност, без да придаваме негативно значение на тези термини, а приемани просто като мозъчни дейности, където не се задава въпроса дали е правилно или трябва да се желаят само определени неща, а просто да се желае и толкова.

Безсъзнателността не е задължително синоним на глупост, тук става въпрос да не се подтискаме от страха, особено, ако няма основание да има страх.

Няма да се хвърля в огъня безсъзнателно и тук страхът е една благословия, а не да стартираш проект от страх да не се провалиш. Особено, ако рискът е добре премерен, но все още в нас се чува един тих глас, който ни нашепва да си останем на сигурното място, в нашата зона на комфорт, вместо да я изоставим за кой знае какво. Ето как се трансформира в илюзорен

страх, ето как се раждат призраците, които не ни позволяват да направим това, което искаме.

Петото ще определим като независимост, това което вярваш и, което си, отвъд това, което другите може да си мислят за теб, отвъд опитите да провалят, дори и само на морално ниво, това, към което се стремиш.

Последното е да не се задоволяваш с малко, да се целиш във високото, да вярваш в голямото, защото ако се ограничиш по някакъв начин, това те блокира, психически си налагаш граници, ограничения, рамки, в които трябва да стоиш. Кой е този алпинист, който иска да покори Еверест и ще се спре на 7000 м височина?

Освен това съществува и едно друго поведение, обичано от експертите, на горецитирания закон за привличането, който може да послужи, за да повярваш, че желанието е вече осъществено, да си представяме силно това, което искаме като вече постигнато.

Но внимание, има една много тънка, но много съществена разлика между това да вярваш и да се надяваш.

С други думи, можем да повярваме например, че ще станем богати, но после, ако не го очакваме да се случи, ако в действителност сме дълбоко убедени, че ще останем завинаги бедни, богати никога няма да станем.

Да бъдеш богат, за богатия е естествено състояние, спонтанно, истинско, оригинално, автентично; богатият дори не забелязва, че е богат, а бедния забелязва и казва: „този е богат“.

На дървото не му е трудно да бъде дърво, то е просто дърво и толкова, то е такова от самосебе си без никакво усилие.

Ако искаш да осъществиш нещо, трябва да станеш като дървото, „ДА БЪДЕШ“ е достатъчно, да бъдеш дърво, да бъдеш своята мечта.

Следователно е важно да се върнем към детството, като много малко дете, чисто, спонтанно, истинско, естествено, честно, любопитно, нетърпеливо да порастне, без страхове, несъзнателно, неподправено...

Не съществува никой на света, освен теб самия, който да знае, дори когато не вярва дали

мечтите и желанията му са правилни; няма нужда от одобрението на някой друг, за да действа.

Билката „Искам“ расте само в градината на царя[1], са ни учили може би, за да ни ограничат, но защо да не станем царе или царици и ние.

Желанието е еволюция, еволюция на нас самите, и дори самите желания еволюират с времето, и може би един ден ще можем да се усмихнем поглеждайки назад към желанията, които сме имали, които не са нито правилни, нито грешни, а са такива каквито са, желанията, които сме ние.

За да се разсеят последните, неизбежни съмнения, за този, на който му е трудно да повярва, че всичко това фунционира, му остава единствено да опита; вярно е, че ако не вярваш в успеха на нещо, няма никога да се получи; но е вярно също така, че колкото и усилието да се осъществи всичко това да е минимално, да не кажа несъществуващо, все пак скептикът няма да успее да довърши нещата, тъй като неизбежно ще се претърпи неуспех.

[1] Италианска приказка (бел.преводача)